Автор: Иван Боянов
Растителните храни осигуряват значителни здравни ползи, частично дължащи се на изобилното им съдържание на полифеноли. Интересът към полифенолите главно е фокусиран към тяхната антиоксидантна активност, допринасяща за превенцията на различни болести, включително сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Настоящата статия е част от поредица, отнасяща се за полифенолните съединения и е адресирана по-конкретно към лигнаните и някои ключови техни представители.
Първата статия от поредицата, посветена на чаените полифеноли, прочетете тук.
Полифенолите са класифицирани в групи, какато следва: стилбени, флавоноиди, фенолни киселини, лигнани и други.
Лигнаните притежават стероидно-подобна структура и съответно се считат за фитоестрогени. Те са биоактивни компоненти, проявяващи различни биологични свойства, включително противовъзпалителни, антиоксидантни и антитуморни активности. Има и някои данни за намаляване на риска от сърдечносъдови болести. Главните източници на диетични лигнани са различни зеленчуци и плодове, варива, пълнозърнести култури и маслодайни семена. Измежду ядливите растителни компоненти, най-концентрираните източници на лигнани са сусамовите и ленените семена. Сусамовото семе има най-голямо съдържание на лигнани, със сусаминол, като главен представител – 538.38 мг/ 100 г. Следва го лененото семе – 294.21 мг/100 г., а кашуто, за което специално ще публикуваме отделна статия, също е богато на лигнани – 56.33 мг/100 гр.
Други продукти, съдържащи лигнани са: кафяв ориз, червен ориз, киноа, просо, царевица, амарант, ечемик, елда, спелта, овес, пшеница – като съдържанието на лигнани намалява прогресивно от първия до последния представител на изброените.
Относно зеленчуците – семейство кръстоцветни съдържат между 185 и 2.321 мг/100 г – главно пинорезинол. Чушките и морковите също имат сравнително високо съдържание. Плодовете, генерално, имат по-ниско съдържание на лигнани от семената и зеленчуците.
Трябва да се отбележи и главният източник на мазнини в Средиземноморските страни – зехтин екстра върджин (ЗЕВ) – полезните му свойства, до голяма степен, се дължат на неговия полифенолен профил.
Лигнаните са вторите по съдържание полифеноли в ЗЕВ – от тях, най-изобилни типове са пинорезинол и 1-ацетоксипинорезинол. Има много проучвания за невропротективни и антидиабетни свойства на тези лигнани. Зехтинът и в частност екстра върджин може да профилактира невродегенеративни заболявания. Не случайно Средиземноморската диета е в списъка на UNESCO като нематериално културно наследство.
Някои научно доказани здравни ползи от лигнаните:
- Диети, богати на пълнозърнести храни, които съдържат значително количество лигнани, могат да намалят риска от сърдечно съдови заболявания, рак и диабет.
- Редовен прием на зехтин екстра върджин води до намален риск от развитие на атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания и някои типове рак. Принос за това имат високите концентрации на пинорезинол и 1-ацетоксипинорезинол в зехтина.
- Различните видове лигнани има антибактериално и антивирусно действие. Активността срещу грам-позитивни бактерии се изразява в алтернация на формирането на биофилм, бактериалните метаболити, мембранните рецептори и йонните канали. Пинорезинолът, например, демонстрира активност срещу някои вируси.
- В едно мащабно проучване е доказано, че приемът на лигнани значително намалява смъртността от рак на гърдата при жени след менопауза, диагностицирани с онкологичното заболяване.
- Сезамолът в сусамовото семе, според много проучвания, е представен като изключително потентен антиоксидант, който също така е инхибитор на няколко стъпки в неоплазията (абнормно разрастване на тъкан – некарценогенно или канцерогенно).
В заключение можем да отбележим, че е изключително важно богатите на лигнани храни да присъстват в диетата. А именно – разнообразни зеленчуци, семена и ядки, варива, (пълно)зърнести култури. Полифенолите в растителните храни значително допринасят за антиоксидантната активност в организма и съдействат за адекватен имунен отговор.
Използвана литература:
1.Carmen Rodríguez-García, Cristina Sánchez-Quesada, […], and José J. Gaforio. Naturally Lignan-Rich Foods: A Dietary Tool for Health Promotion?
2. Ionkova I. Anticancer lignans—From discovery to biotechnology. Mini Rev. Med. Chem. 2011.
3. Ruiz-Aracama A., Goicoechea E., Guillén M.D. Direct study of minor extra-virgin olive oil components without any sample modification. 1H NMR multisupression experiment: A powerful tool. Food Chem. 2017.
4. Tierney A.C., Zabetakis I. Changing the Irish dietary guidelines to incorporate the principles of the Mediterranean diet: Proposing the MedEire diet. Public Health Nutr. 2018:1–7.
5. Peterson J., Dwyer J., Adlercreutz H., Scalbert A., Jacques P., McCullough M.L. Dietary lignans: Physiology, potential for cardiovascular disease risk reduction. Nutr. Rev. 2010.
6. Alvarez-Martinez F.J., Barrajon-Catalan E., Encinar J.A., Rodriguez-Diaz J.C., Micol V. Antimicrobial Capacity of Plant Polyphenols against Gram-positive Bacteria: A Comprehensive Review. Curr. Med. Chem. 2018.
7. Nor Azman N.S., Hossan M.S., Nissapatorn V., Uthaipibull C., Prommana P., Jin K.T., Rahmatullah M., Mahboob T., Raju C.S., Jindal H.M., et al. Anti-infective activities of 11 plants species used in traditional medicine in Malaysia. Exp. Parasitol. 2018.
8. McCann S.E., Thompson L.U., Nie J., Dorn J., Trevisan M., Shields P.G., Ambrosone C.B., Edge S.B., Li H.-F., Kasprzak C., et al. Dietary lignan intakes in relation to survival among women with breast cancer: The Western New York Exposures, Breast Cancer (WEB) Study. Breast Cancer Res. Treat. 2010.
9. Bioactive lignans from sesame (Sesamum indicum L.): evaluation of their antioxidant and antibacterial effects for food applications.
C. Mahendra Kumar and Sridevi Annapurna Singh, J Food Sci Technol. 2015.