Във “ВегЯнуари”: моралният веганизъм и вегетарианство не са достатъчни, необходима е умереност

Автор: Маргарита Габровска

Навярно сте чували за кампанията Veganuary, призоваваща хора по целия свят да се придържат към хранителен режим, изключващ продукти от животински произход (месо, риба, яйца, мляко и неговите производни) през целия януарски месец? Тя стартира през 2016 г. и бързо набира глобална популярност. Но, тук няма да говорим за нея, а за един по-малко обсъждан аспект на вегетарианския и веганския избор, особено, когато тяхната мотивация има етически основания – необходимостта от умереност и критичност към консуматорското поведение, насърчавано от характеристиките на пазара.

Страдание и инструментализиране

Стремежът към намаляване на страданието, причинявано на животни вследствие на използването им за целите на хранителната индустрия е сред най-често срещаните мотиватори на вегетарианския и веганския избор. По-задълбоченият поглед върху индустриалното отглеждане на животни – практиките по принудително угояване  (“гушене”) в птицефермите, клетъчното отглеждане, както и отглеждане на едър и дребен добитък в условия, несъвместими дори с минимални представи за хуманност, залягат в “сърцето” на веган философията.

Инструментализирането на живи същества и свеждане на живота им до обслужване на нуждите на човечеството е не по-малко значим аргумент.

Всяко живо създание има точно толкова право да бъде тук, колкото и ние.

Чували сме това изказване не веднъж от общностите, припознаващи моралните задължения на човечеството към опазване на природата, както и към оставяне на минимален вреден отпечатък върху живота на планетата. 

За проблематичните алтернативи

За никого не е тайна, че от разрастването на вегетарианските и веган движения често най-много облаги жънат именно компании със силно компрометирани практики по отношение на припознаване на отговорността към намаляване на страданието сред животните. Възползвайки се от “новата мода”, KFC, McDonalds и други компании с глобално присъствие, въведоха “веган алтернативи” на продуктите си. Морално приемливо ли е обаче човек, отхвърлящ консумацията на месо и животински продукти по причини, изложени в предходната точка, на практика, да финансира подобни проблематични практики, увличайки се по консуматорския си импулс, бил той и по “веган бургер”? Риторичен въпрос.

Понякога пътят на “етичната храна” се оказва осеян с морално проблематични обстоятелства, които остават в сянка за крайния потребител. Колкото по-високо става търсенето, толкова повече се увеличава и предлагането на веган и вегетариански алтернативи, а с това рязко падат и моралните задръжки на произвеждащите компании. 

Да вземем за пример соята, чието широко приложение като алтернатива на месото и имитация на някои млечни продукти, поражда необходимостта от генното й модифициране за задоволяването на нуждите на пазара. Доказано е, че отглеждането на генетично модифицирани култури, които са устойчиви на хербициди, води до по-висока употреба на хербициди, което до голяма степен се дължи на появата на плевели, които също са устойчиви на хербициди. Вследствие на това може да се очаква, че културите на генно модифицираната соя са изложени както на по-високи, така и на повтарящи се дози на добавъчни хербициди, което потенциално води до по-голямо количество остатъчни вещества в реколтата, увреждане на почвата и унищожаване на други култури.

Почти 300 л. вода са необходими за производството на килограм авокадо. А, както може би мнозина от нас са забелязали (благодарение на медийните и рекламни внушения), веганство без авокадо е като мусака без заливка. Тук няма да се спираме на последствията върху достъпа до питейна вода за някои региони от света и потенциалните хуманитарни и екологични катастрофи, за които подобно увеличаващо се потребление би могло да допринесе. Всеки сам може продължи размислите си по темата.

Нека си кажем няколко думи и за киноата. На първо място, важно е да вметнем, че добрият стар фасул не й отстъпва по съдържание на белтъчини (дори я надминава). Да, в киноата можем да открием всички есенциални аминокиселини, но знаете ли, че ако приготвяте ястия, съдържащи едновременно бобови и зърнени култури (ориз), също си ги набавяте? А знаете ли, че през последните 15 години цената на киноата се е повишила в такива размери (заради търсенето й в Западния свят), че населението на Перу и Боливия, за което тя е била основен хранителен продукт, вече трудно успяват да си я позволят? 

Този текст не е критика на веганизма и вегетарианството, не ме разбирайте погрешно. Избрах за себе си пътя на вегетарианството преди 18 години, в 11 от тях бях веган – разбирам и припознавам етическите аргументи зад този избор добре. Може би обаче е време да поговорим за необходимостта от умереност, която всеки един от нас следва да култивира и възпитава в себе си. Независимо дали сме избрали за себе си живот с консумация на месо или не, умереността и самоконтрола над консуматорското ни поведение е това, което ще остави един или друг отпечатък върху света около нас – в екологичен, социален и културен смисъл. 

Всеки избор има две страни – избирайки едно, се отказваме от друго; подкрепяйки един аспект от живота (индивидуалния и колективния), често накърняваме друг. Ето защо, за всеки от нас и за колективното ни бъдеще, е важно да бъдем съзнателни за изборите и постъпките си, а това означава и да бъдем умерени, защото всяка крайност, рано или късно, води до разрушение.