Автор: Иван Боянов
Все повече заболявания, класифицирани в миналото като “хронични”, днес попадат в категорията “заболявания, свързани с начина на живот”. Атеросклероза, сърдечно-съдови болести, затлъстяване, диабет тип 2, доста от видовете рак, хроничните белодробни болести. Според нарастващия брой проучвания, още много заболявания са кандидати да попаднат в категорията.
Какво е Синдромът на течащото черво (или Синдром на повишена чревна пропускливост) и как той се свързва с много от съвременните заболявания?
Нашият стомашно-чревен тракт е покрит, от хранопровода до ануса, с единичен слой епителни клетки. Чревната лигавица, най-голямата мукозна повърхност, има три главни функции. Първо, действа като механизъм, чрез който получаваме нутриенти от храните, които ядем. Второ, блокира входа към кръвния поток за потенциално опасни частици, химикали, бактерии и други организми, които могат да са опасност за нашето здраве. Трето, съдържа белтъци, наречени имуноглобулини, които се свързват с бактериите и чуждите белтъци и предотвратяват захващането им с чревната лигавица. Имуноглобулините са антитела, секретирани от клетките на имунната система, от другата страна на чревната лигавица и се транспортират до червата чрез чревната стена. Това, в крайна сметка, позволява патогенните организми и протеини да се придвижат и да бъдат екскретирани.
Има два пътя, по които тялото абсорбира нутриенти от храната. Използвайки трансцелуларния път, хранителните вещества преминават през епителните клетки. И използвайки парацелуларния път, хранителните вещества преминават между епителните клетки. Свързването между клетките, наречено тясно съчленение, е сложен и високо регулиран път. Когато говорим за проблеми с пропускливостта на червата, или т. нар. “течащо черво”, се отнасяме към проблеми с компетенцията на тези тесни съчленения, които са широки 10 до 15 Å (ангстрьом – единица, много по-малка от типичния вирус или бактерия). Ако съчлененията не работят правилно, те не успяват да регулират какво е нормално да премине (нутриенти) или да не премине (потенциални опасности). Като пазители на портата, тези микроскопични пропускливи пространства, определят в голяма степен, начална точка за възпаление. Добре докладвано е, че когато чревната бариера е компрометирана, сме уязвими към – чрез увеличено възпаление – широк спектър от здравословни проблеми, включително ревматоиден артрит, алергии към храни, астма, екзема, цьолиакия, възпалителни чревни болести, кистична фиброза, диабет, състояния от аутистичния спектър, Алцхаймер и Паркинсон.
Доктор Алесио Фазано от Харвардския университет идентифицира взаимовръзка между консумацията на глутен, увеличената чревна пропускливост и широко разпространеното възпаление в тялото.
Опасностите от течащото черво напоследък изглеждат все по-монументални, тъй като новата наука в последното десетилетие, ни казва че възпалението, получено от загуба на чревен интегритет, дори може да доведе то „течащи мозъци“. Синдромът на течащото черво все повече се свързва с болести като Алцхаймер, множествена склероза, Паркинсон, депресия, тревожно-депресивно разтройство, синдром на хиперактивност и дефицит на вниманието.
Една от главните причини за възпалението е LPS – липополизахарид. Това е молекула, комбинация от липид (мазнини) и захари и е главен компонент от външната мембрана на определени бактерии. Отдавна е известно че LPS (класифициран като „ендотоксин“, т.е. токсин, който идва от нашите вътрешни бактерии) индуцира бурна възпалителна реакция при животни, ако се озове в кръвообращението.
Нормално LPS се блокира от преминаване в кръвообращението, от тесните съчленения, които съществуват между клетките на чревната лигавица. Но както става ясно, тези съчленения са компрометирани и лигавицата става течаща или силно пропусклива, LPS отива в кръвообращението, предизвиква възпаление и поражения. Така че, LPS-нивата в кръвта са индикатор не само за възпаление, но и за увеличена чревна пропускливост (течащо черво). За да се докаже, че е налично течащо черво, е нужно да се направи лабораторно изследване за антитела, произведени от имунната система и насочени срещу LPS в кръвта.
Нека стане ясно, че не само прекалената консумация на глутен може да доведе до течащо черво. Причините са комплексни, но основната причина наистина е начина ни на хранене. Може би главното е преобременяването с глутен, прекалената консумация на въглехидрати (захари, глюкозо-фруктозен сироп, високофруктозен царевичен сироп) и недостатъчния прием на фибри. Непоносимостта към глутен не е мит, а пряка връзка от лошото състояние на червата ни, в частност т. нар. течащо черво. Това води до промяна на чревния микробиом – нашите жизнено необходими бактерии заселници, които имат изключително много функции, регулиращи имунната система. Когато популацията на определени щамове нарастват за сметка на други и разнообразието на микробиома намалее, опасностите за здравето са много.
Според съвсем ново проучване относно начина на хранене и тежестта на протичане на, може би, най-разпространеното инфекциозно заболяване в света – SARS-Cov2, хората, които имат генерално по-здравословен начин на хранене, прекарват по-леко инфекцията. В проучването е открита статистически значима зависимост от приема на бобови храни и по-леко протичане на инфекцията. Бобовите растения са добър източник на разклонена верига аминокиселини, повишаващи нивото на чревния имуноглобулин, подобрявайки чревната бариера.
В заключение ще добавим, че доказателствата за състоянието на храносмилателната система и чревния микробиом и тяхната връзка с разнообразен и широк спектър от болести постоянно расте, благодарение на многото научни изследвания в областта. Изключително важно е повече да се обръща внимание на това истинско „разковниче“, свързано с физиологията и здравословното състояние на човека.
Използвана литература
- J. R. Turner, “Intestinal Mucosal Barrier Function in Health and Disease,” Nat. Rev. Immunol. 9, no.11 (November 2009): 799–809, doi: 10.1038/nri2653.
- A. Fasano,“Zonulin and Its Regulation of Intestinal Barrier Function: The Biological Door to Inflammation, Autoimmunity, and Cancer,” Physiol. Rev. 91,no.1 (January 2011): 151–75, doi: 10.1152/physrev.00003.2008.
- J. R. Jackson et al., “Neurologic and Psychiatric Manifestations of Celiac Disease and Gluten Sensitivity,” Psychiatr. Q. 83, no. 1 (March 2012): 91–102, doi: 10.1007/s11126-011-9186-y.
- D. Perlmutter, “Brain Maker”, 2015, Yellow Kite
- “Association between severity of COVID-19 symptoms and habitual food intake in adult outpatients” by Elihud Salazar-Robles, Kourosh Kalantar-Zadeh, Humberto Badillo, Martín Calderón-Juárez, Cesar Alberto García-Bárcenas, Pedro Daniel Ledesma-Pérez, Abel Lerma and Claudia Lerma, 12 November 2021, BMJ Nutrition Prevention & Health.DOI: 10.1136/bmjnph-2021-000348