Пробиотична бактерия подпомага липидния метаболизъм и превентира латерална амиотрофична склероза (ЛАС)

Това е откритието в новото изследване на Канадския изследователски център, воден от проф. Алекс Паркър от Университета по невронауки в Монреал и публикувано в сп. Communications Biology.

Проф. Паркър и неговият екип посочват, че нарушаването на липидния метаболизъм допринася за тази нервна дегенерация  и показва че невропротекцията, осигурена от  Lacticaseibacillus rhamnosus HA-114, некомерсиален пробиотик, е уникална в сравнение с останалите тествани бактериални щамове от същото семейство.

“Когато го добавим в диетата на животинския модел, забелязваме че потиска прогресията на дегенерацията на моторния неврон”, казва Паркър. “Особеността на HA-114 се крие в нейното съдържание на мастни киселини.”

Чрез осигуряване на трансмисията на сигнали до мускулите, за да могат да се контрахират, моторните неврони, които са нервни клетки, позволяват волево да движим тялото си. При хората с ЛАС има постепенно разрушаване на моторните неврони. Това води до постепенна загуба на мускулна функция, до тотална парализа, със средна преживяемост от едва 3 до 5 години след поставяне на диагнозата.

Почто 3000 души в Канада страдат от ЛАС.

“Скорошни изследвания показват, че нарушение в чревната микробиота вероятно е въвлечено в началото и прогресията на много нелечими невродегенеративни болести, включително ЛАС”, обяснява Паркър. Идентифициране на невропротективните бактериални щамове може да формира основа за нови терапии.

В центъра на този научен проект е Обри Лабар, постдокторант и първи автор на изследването, работещ усилено, за да напреднат изследванията на ЛАС, с фокус дегенерацията на моторния неврон при C. elegans. Дълги само един милиметър и споделящи 60% от човешката ДНК, тези нематоди са генетично модифицирани с ЛАС-асоциирани гени за целите на изследването. За да се изследват невропротективните ефкти на пробиотично-базираните хранителни добавки при този животински модел, Лабар тества общо 13 различни бактериални щама и три щамови комбинации. HA-114 се отличава. Действието на пробиотика помага да се редуцират моторните нарушения в моделите с ЛАС и също болест на Хънтингтън, друго невродегенеративно заболяване.

Разчитайки на данните от генетични изследвания, геномно профилиране, поведенчески анализ и микроскопски изображения, научният екип идентифицира два гена, acdh-1 и acs-20, които играят роля при този невропротективен механизъм. Съществувайки в еквивалентни форми при хората, двата гена са въвлечени в липидния метаболизъм и бета-оксидация, процеси чрез които мастните киселини се разграждат до енергия в митохондриите, клетъчните енергийни централи.

“Вярваме, че мастните киселини, доставени от НА-114, влизат в митохондриите по независим нетрадиционен път. Правейки това, те възстановяват баланса на нарушения енергиен метаболизъм при ЛАС, което води до намаляване на невродегенерацията.”, казва Паркър. 

Изследователите в момента провеждат подобни изследвания с животински модел, по-комплексен от C. elegans: мишка. Това ще подкрепи хипотезата дали в клинични условия НА-114 може да е терапевтично допълнение към настоящата терапия при ЛАС. Предимството е, че пробиотиците, за разлика от лекарствата, водят до минимални странични ефекти.

Източник: siciencedaily.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *