Илюстрацията е концептуална и не е анатомично точна.
През 60-те години на XX век корейският изследовател д-р Ким Бонхан (Kim Bong-han) изправя медицинската общност пред една изключителна идея: че древните енергийни канали, описани в китайската медицина, може да имат реална анатомична структура. В епоха, когато акупунктурата все още се възприема със скептицизъм от западната наука, той представя смела хипотеза – съществува в тялото нова, неизвестна досега система от микроскопични канали, която съответства на меридианите, по които циркулира жизнената енергия „ци”.
Началото на едно забележително откритие
Ким Бонхан е роден през 1916 г. в Корея и работи като хирург и физиолог. През 1961 г. в Пхенян е създаден специален Институт „Кюнг-рак” (Kyungrak Institute) – от думата „кюнграк”, използвана в традиционната медицина за обозначаване на меридианите. Там той провежда серия експерименти, при които, използвайки специфични оцветители и микроскопски техники, открива тънки нишковидни структури, различни от кръвоносните, лимфните и нервните съдове.
Той ги нарича „Кюнгракова система” (Kyungrak system), а впоследствие тя става известна като „Бонханова система”. В серия публикации от 1962 до 1965 г. той описва, че тази мрежа от каналчета свързва органите, мускулите и повърхността на кожата по начини, удивително сходни с древната карта на акупунктурните меридиани.
Какво представлява Бонхановата система
Бонхан твърди, че в тялото съществува фина мрежа от микроскопични тръбички, по които се движат частици, наречени от него санал – своеобразни носители на жизнена информация. Според неговите наблюдения тази система не съвпада с нито една от познатите физиологични системи, а образува самостоятелна комуникационна мрежа, която може да координира функциите на тялото на енергийно и клетъчно ниво.
Той открива тази структура както върху повърхността на органите, така и в стените на кръвоносните съдове и в кожата – на места, които удивително съвпадат с линиите на класическите меридиани. Така за първи път се поставя биологична основа под идеята, че „енергийните канали” не са просто символично понятие, а могат да имат физическа реалност.
Изчезването на Ким Бонхан и възраждането на неговата идея
След първоначалното признание в Северна Корея – включително получаването на Държавна награда – институтът му е закрит, а през 1966 г. самият Ким изчезва при неизяснени обстоятелства. Неговите публикации остават недостъпни десетилетия наред, а откритието му е обвито в тайнственост.
Едва в началото на XXI век, благодарение на напредъка на микроскопските и молекулярни методи, учени в Южна Корея и Китай подновяват изследванията му. Те наричат системата Primo Vascular System (PVS) – първична съдова система. Съвременни експерименти откриват нишковидни структури, които наподобяват описаното от Ким и реагират на определени електромагнитни и химични стимули.
Макар резултатите да не са окончателни, интересът към теорията отново се засилва. Изследователи от Сеулския национален университет, както и от институти по биомедицина в Китай, Япония и Русия, публикуват статии, в които разглеждат възможността меридианите да представляват отделна микросъдова комуникационна система – не просто метафора, а действителна анатомична реалност.
Науката между скептицизъм и вдъхновение
Днес в научните среди откритието на Ким Бонхан остава спорно, но вдъхновяващо. Част от изследователите приемат, че наблюдаваните структури може да са артефакти или разновидности на вече известни тъкани. Други смятат, че става дума за нов, слабо изучен биологичен път, който участва в междуклетъчната комуникация, имунната регулация и регенерацията на тъкани.
Прегледи в специализираната литература подчертават, че макар доказателствата да са ограничени, откритията в областта на PVS заслужават по-задълбочено изследване, тъй като могат да осветят механизма, чрез който акупунктурата въздейства върху организма.
Възможни обяснения за действието на акупунктурата
Ако теорията на Бонхан се потвърди, това би означавало, че акупунктурните точки и канали са специализирани биофизични пътища, чрез които се предават слаби електрически, механични или биохимични сигнали. Тези сигнали може да влияят върху нервната и хормоналната регулация, както и върху локалните възпалителни и имунни процеси.
С други думи – древната представа за „ци”, която тече по меридианите, може да има материален носител – фина анатомична мрежа, която съвременната наука едва сега започва да открива.
Значение за практиката на акупунктурата
За практикуващите акупунктура, теорията на Ким Бонхан предлага едно силно послание: че хилядолетната мъдрост на Изтока може да бъде разгледана през обектива на съвременната наука. Дори и непотвърдена напълно, тази хипотеза отваря врати за нови методи на диагностика, по-прецизно картографиране на точките и дори създаване на биофизични модели за действието на терапията.
За пациентите подобна перспектива добавя още един пласт доверие – усещането, че акупунктурата не е само енергийна практика, а може би и част от една фина, но реална биологична мрежа, която свързва всички системи на тялото.
Заключение
Историята на Ким Бонхан е пример за това как едно откритие може да надхвърли времето си. Макар животът му да завършва загадъчно, неговата идея продължава да вдъхновява учени, лекари и терапевти по целия свят.
Днес, когато границите между традиционна и модерна медицина постепенно се размиват, Бонхановата система се явява мост между древната интуиция на Изтока и аналитичната мисъл на Запада. Независимо дали ще бъде напълно доказана или не, тя ни напомня, че човешкото тяло все още крие тайни – и че акупунктурата, със своята мъдрост и деликатност, може да е ключът към тяхното разбулване.